къщи около червените поляни. Саня се наведе да вземе една шишарка и я опря в ноздрите
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
Тя се завъртя към входа на банята, а там седяха трите момчета с все още надървени курове и очакващ поглед.
Ясен тръгна по стъпките на вярата, която в разделния ден изглеждаше на Демия
Могилата неусетно се беше превърнала в място за панаир, където търговци
на агата. Когато стигнаха високото, където цяло село се разкриваше, Саня поиска да го
Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:
Тук лисицата ни показва, че когато много си повярваме, може доста да си изпатим. А гъската ни учи, че с остър ум и творческо мислене можем да решим всяка трудност.
сякаш къртици бяха изкопали полята, Ясен се отправи към гората над селото. В края й,
На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
Романтичната история на Георги Аспарухов и Величка Маркова
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на Разкази за Саня строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.